Колко често сте чували популярната фраза: „Фитнесът е 80% хранене и 20% тренировки“? Или някаква вариация като 90/10 в полза на диетата.
В повечето случаи приоритетът автоматично се дава на храненето, сякаш тренировките са второстепенен фактор за крайния резултат. Но наистина ли ролята на тренировките е толкова малка, или подобни твърдения просто целят да подчертаят значението на хранителния режим?
Наскоро получих множество въпроси от клиенти дали не приемат „твърде много“ белтъчини в едно хранене, защото според популярно фитнес твърдение човек не може да усвои повече от 30 грама протеин наведнъж.
Това обаче е един от най-упоритите митове във фитнес средите, който се повтаря от десетилетия, без да се подкрепя с реални научни доказателства.
Фруктозата е монозахарид (прост въглехидрат), който организмът може да използва като източник на енергия. Тя е известна още като „плодова захар“, тъй като естествено се съдържа в плодове, пчелен мед и някои зеленчуци.
За разлика от глюкозата, фруктозата не повишава рязко нивата на кръвната захар и стимулира по-слабо отделянето на инсулин. Това обаче не означава, че е „метаболитно неутрална“ или без значение за организма.
Помните ли тази хубава поредица, която разбива фитнес митове? Можете набързо да си припомните предишните две части:
#Разбиване на МИТОВЕ – Първа част
#Разбиване на митове – Втора част
Проблемът с митовете е не само, че ви заблуждават, но също така губят времето ви и ви пречат да постигнете максимални резултати. Затова поредицата продължава със следващата порция от тях.
Никой не би отказал съвет от „специалист“, особено когато става въпрос за хранене и тренировки. Проблемът е, че фитнес индустрията е пълна с остарели митове, полуистини и съвети, които звучат логично, но реално могат да намалят ефективността на диетата и тренировките, а понякога дори да навредят на здравето.
Гликемичният индекс (ГИ) е скала, чрез която се измерва колко бързо дадена въглехидратна храна повишава нивото на кръвната захар след консумация. За еталон се приема чистата глюкоза с гликемичен индекс 100, а останалите храни се сравняват спрямо нея.
„NO PAIN, NO GAIN!“ – чували сте тази фраза, нали?
„Без болка няма напредък“ е афоризъм, който стои на границата между фитнес мит и ценен тренировъчен принцип. За едни той е девиз, който ги мотивира да тренират по-усилено. За други – оправдание да избягват всякакъв дискомфорт в тренировките. Къде обаче е истината? Трябва ли изобщо да ни боли по време на тренировка и след нея?
В предишната статия разгледахме част от най-разпространените митове във фитнеса и храненето. Още тогава стана ясно, че те са толкова много, че трудно могат да бъдат изчерпани в една публикация.
Затова е време за втора порция митове – още по-популярни, още по-упорити и още по-често срещани в залите и извън тях.
Настанете се удобно и да продължим с разбиването.
Лятото е в разгара си и повечето хора започват трескаво да търсят най-бързия начин да се отърват от натрупаните килограми през зимния период. А подобни „решения“ има навсякъде – в списания, в Интернет, по реклами и дори по автобусните спирки:
„Минус 10 килограма за месец – без глад и усилие!“
Всеки от вас поне веднъж е влизал в магазин за суплементи, чел е фитнес списания, гледал е реклами на „революционни“ уреди или диети, които обещават мечтаната физика с минимални усилия.
Казано по-просто – почти всеки е бил подвеждан поне веднъж относно това как да се отърве от излишните мазнини и да оформи мускулатурата си…